Община Борино може и да не е толкова голяма, но със сигурност е една от известните за региона на Южна България. В смолянска област се намира разположеното във въпросната община село Ягодина, което се отличава с гиздав планински облик и относително малка площ. Планинският район на селото е от такъв характер, че то е главно в западната част на Родопите. Буйновското и Триградското ждрела са също известни за района, още повече, че имат пряка връзка с населеното място. В неговото землище попадат части и от двете, което допълнително оказва положително въздействие за развитието на туризма. Но най-популярна културна и туристическа забележителност е Ягодинската пещера, подробна информация за която може да се намери на много места в мрежата. Дурдага със своите близо 1 700 метра височина е едно от известните планински възвишения, което е някъде на седемстотин метра над селото. Всичко това дава пълна представа за красивата природа тук.
Балабан е старото име на Ягодина, което му е дадено веднага след основаването му през годините на петнадесети век по време на османското робство. За пръв път или поне един от първите пъти споменаването му се свързва с хората, които са натоварени да събират овце като част от данъчните задължения към султана на империята. Това става през 1576-та година и се споменават двама от събирачите на овце. Те са жители на селото и носят съответно 30 и 50 овце на султана. Известно е името на единия – Рахман паша. Село Грохотно неизменно е свързано с тукашната история, защото преселването на хората става от едното място към другото. Съществува описание, според което селото възниква между 1570-1596-та, но не се знае точната година. 11 са мюсюлманските домакинства във въпросния период, а освен това са живели и четирима неженени мъже от мюсюлмански произход. Двама от регистрираните и нямащи брак мъже са от първо поколение, а човек с фамилията Абдулах и първо име Балабан дава епоним на населеното място. После има още няколко души със сходни малки имена. Това са не просто покръстени от първо поколение мъже, но почти сигурно са синове на Абдулах.
Чаушите също споменават Ягодина с османското му име – това са част от доброволците в редиците на османската империя. През 16-ти век тези мъже участват в походи и са записани поименно – точно те дават знак за съществуването на населеното място. Продукцията на селото и броят на домакинствата е посочен във въпросното описание, както и бройката на участвалите в походите мъже – те са 21. Има още няколко споменавания във връзка с турските имена на селото, но те не са толкова важни на фона на едно друго събитие. То е пряко свързано със събирането на кръвния данък в османската империя. На осми ноември 1635-та е посочено, че предвид този данък броят на немюсюлманските фамилии тук е само десет. Документ от главното имперско мюфтийство отрежда заслужено място на селото – то е вакъф със значителен принос в сферата на образованието. По такъв начин се вижда, че още тогава това населено място има богата и постоянно сменяща се история.
